***scroll down for English***
Мокека Бразил представя:
КАРТА НА ПОГЛЕДА
фотографска изложба на Тадеу Бианкони
част от проекта Shadows & Feelings
София
03 септември - 28 септември 2015
ФотоСинтезис Арт Център
София, бул. Васил Левски 57
Откриване и среща с автора:
03 септември, четвъртък, 19:00
Варна
12 септември - 30 септември 2015
Галерия Графит
Варна, бул. Княз Борис I 65
Откриване и среща с автора:
12 септември, събота, 19:00
*изложбата във Варна е организирана съвместно с фондация Крео Култура
КАРТА НА ПОГЛЕДА
Има неща, които самотната ръка не е в състояние да разкаже. Tрансцендентността на някои теми е така тънка, че се изплъзва леко между пръстите и е способна да убегне на крехката спойка между усещаното с осезанието и мимолетността на гледка, привидно уловена в паяжината на текста. Ефимерно бягство на образа, който уж е съхранен, но всъщност като игрив детински спомен изтича във вoдовъртежа на паметта и се измъква, изчезва бавно от ясното плодовито поле на зрението. Изображения от реалността неизбежно се плъзват в съзнанието, откъдето повечето пъти можем единствено да ги връщаме като чаши носталгия - замъглена назддравица, бледа сянка или мътен проблясък на далечна светкавица, която едва маркира преживяното усещане.
От тази гледна точка, как може да бъде успешно изпълнена или по възможност надмината задачата за разказ под крилото на думата? С какво нейно участие можем да извикаме в паметта си историята зад текста, да начертаем в съзнанието си карта на вселена на най-фините емоции на едно въздействащо и неповторимо приключение? Отговорът трябва да бъде търсен нашироко, може би в спектър по-обхватен от този на дъгата: в мимиката, музиката, скулптурата, ритуала, рисунката върху стената, театъра, играта, киното, поезията, прочетена на глас, чувствителността на фотографията. Защото някои необходени пътеки на сърцето се усещат някак раздробени или изопачени от елементарния коментар написан с прости студени думи, бележка в дневник, белег единствено за ограничеността или ерудицията на колекцията трофеи върху колана на пътешественика.
За да преоткрие безбройните сантименталени разкази на онази самотна ръка, която е пътувала из цяла Америка толкова дълго време - и при всяко пътуване е създала великолепни произведения - пътешествието на Тадеу Бианкони е преминало през културната и историческата топография на континента, напътствано от неговия фотообектив. За да осигури пълнотата на свидетелствата за факти и легенди, дълбоко вдълбани по цялата траектория от събития, случили се и извършени по време на дългите походи на завоевания и децимация, които бележат историята на Америка завинаги, погледът на неговата фотографията не пропуска да претърси нито едно кътче.
Тук и там, трагедии са се удавили в безмълвно море от кръв, мизерия и безславни битки срещу чуждото владичество или срещу безмилостната природа. Тук и по-нататък, в океаните или в планините, ръка за ръка със смачканите на пяна кости на предците, превърнати на призраци от алчността на европейците, неговият обектив чува мелодията на смеха и на несломимата съпротива. Там той седи спокойно под дебелата сянка на изнурената надежда и братски съзерцава стъпките на човеците всред отчаянието. Неговият обектив се гмурка из калните улици, загубени за вечните обещания да бъдат павирани. На една пряка, постлана с прах и мечти, той се качва на количката на щастливото детство, става част от едно неумолимо пътуване, което го води към необикновеното начало на утрешния ден.
Бианкони е роден по поречието на Рио Досе в щата Еспирито Санто, Бразилия - долина в североизточна част на щата, известна с големите борби за земя в близкото миналото, гробница на стотици и хиляди селяни, безславен дом на земеделски работници, поголовно избити от едрите земевладелци, жертва на тяхната жестокост или на изстрел по милост от някой офицер. Оттогава негов верен спътник е човешката тишина, преминала през ситото на една скромна фотография: почти в центъра като огромно слънце виси на стената панер за пресяване на зърно, под него на обикновена дървена полица от едната страна разни лекарства, от другата - няколко опаковки хранителни продукти, благословени с присъствието и сърцата на мъчениците Дева Мария и Исус Христос. Това е неговото изявление на вярата в живота, в съществуването и процъфтяването без помощта на държавните институции, които никога не са проявявали интерес към Патримонио дос Претос (официално: Санта Лусиа до Норте), един от окръзите в община Екопоранга, разположен отвъд Коташе - селото, станало център на неуспешно въстание в името на справедливото разпределение на земята и на оземляването на земеделските работници.
Реки, мрежи, скали, кораби, обреди, призраци, страдащи кучета, коли за скрап, рисунки по стените, изтощение и човешки гласове се прегръщат в тази мозайка от обиколки и криволичения на юг и север из една Латинска Америка, която остава невидима. Раздяла, тъга и постоянство се смесват и текат безспирно през порите на една действителност, чиято цел е да осъди огромна част от етническата латиноамериканска живост на маргинално съществуване в социално-колективната канавка, която всички изгубени и забравени обитават. Всички те са осъдени да гният в подземията, в тъмния килер за ненужни вещи, в който никой никога не влиза, зад вратите и ключалките на един социален затвор, ключът за който държи господарят на къщата, който счита себе си за господар на самото слънце.
И все пак, едно огромнo слънце, огромно както слънцето у дома - премрежена твърда светлина, която преминава през решетките на тази импровизирана килия - свети ярко в циклопското око на ръчно правения панер. Прекрасен в своята простота, този немощен пламък търси изцеление в обикновените лекарства, храни се от оскъдния хляб, засолява си с вярата в едно по-добро царство. Но също разцъфва в погледа, воден от обектива, отправил се на едно пътешествие, чиято цел не е да събере от красотата на туристически забележителности на нашата прекрасна Латинска Америка. Фотографията на Тедеу Бианкони, това своеобразно приключение, има договорка с един друг вид очарование - поема задължението да улови и разкаже за същността и трансцендентността на тази безкомпромисна действителност. Върху тази карта, изработена от неговия поглед към света, откриваме една мозайка, изкусно наредена от всеоглеждащото око на неговата фотография и истински латиноамериканска. Защото едно самотно сърце успява да разкаже всичко.
Адилсон Виласа
журналист и писател
____________
Тадеу Бианкони е роден през 1963 г. в Колатина, щата Еспирито Санто, Бразилия. Завършва Комуникация във Федералния университет на Еспирито Санто през 1989 г. От 25 години пътува активно и се занимава с улична фотография. Работи най-напред в Германия, а после в Бразилия, цяла Латинска Америка и някои страни в Европа. Има публикувани единадесет книги. Участва в множество самостоятелни и групови изложби в различни градове в Бразлия, Мексико, Австрия, Германия и България.
В настоящата изложба “Карта на погледа”, част от неговия проет "Shadows & Feelings", представя на българската публика селекция от улични фотографии, направени през последните 20 години по време на многобройните му пътешествия из страните на Латинска Америка.
Moqueca Brasil presents:
A MAP OF THE SIGHT
photography exhibition by Tadeu Bianconi
part of the project Shadows & Feelings
Sofia
03 September - 28 September 2015
PhotoSynthesis Art Centre
Sofia, bul. Vasil Levski 57
Opening and meeting with the author:
03 September, Thursday, 19:00
Варна
12 September - 30 September 2015
Graffit Gallery
Varna, bul. Knyaz Boris I 65
Opening and meeting with the author:
12 September, Saturday, 19:00
*the exhibition in Varna was organised in cooperation with the Kreo Kultura foundation
A MAP OF THE SIGHT
There are things the lonely hand is not able to tell. Transcendence of certain themes is shrewd enough to gently escape through the fingers, in such a manner as to lure the occasional amalgam of a tactile experience and the fleetingness of a sight that is supposed to be captured within the web of a text. Ephemeral escape of the image that is apparently kept and articulates itself, sort of draining of a childish recording whirling to escape from the memories and go astray, to vanish slowly from the lucid and fertile fields of the eye. Images from reality inevitably slides into memory – most times from where we can only take it back as a cup of nostalgia, most times, as a blurred toast, a shadow, or a cloudy glimpse from the lightning that must have marked our sensation.
In such a perspective, how can one save or even successfully exceed the task of a narrative sheltered by the hood of the word? To which level of complicity can the thread of the text appeal in order to draw a map of a recognizable universe, which is so eagerly perceived by refined emotion of an affective and singular adventure? The answer is certainly grounded in a wide range, wider than the rainbow perhaps: mimicry, music, sculpture, ritual, walls, theater, games, the cinema, the poetry of oral speech, the sensitive photography. Some pioneer paths taken by the heart feel as if they have been represented as shred or disfigured by a mere commentary written in plain cold word, by a journal entry to register either limitations or scholar sophistication of the collection taken by the traveler.
In order to recreate a sentimental narrative of a countless lonely hand that has travelled throughout America for so long – and, at every journey, has created magnificent writings; Tadeu Bianconi’s journey has wandered through cultural and historical topography of the continent guided by the staff of his photographical lens. In order to precisely ensure the testimony of facts and legend carved throughout events carried out along the long trails of conquests and decimation that marked America forever. The photography of his eyes spared no terrain to be searched.
Here and there, tragedies drowned in a silent sea of blood, either present in the misery and in inglorious fights against foreign domination or against ruthless nature. Here and beyond, in oceans or in mountain ranges, hand in hand with the foam of crushed bones of ancestor ghosts created by European greed. His lenses have heard the melody of the laughter and unbreakable resistance. There he sat calmly by the long lasting shade of tired hope, and dedicated himself to a fraternal gaze into human steps that have been under the siege of despair. His lenses have also sunk in the muddy public streets abandoned by promises of paving. On a street paved with dust and fantasy, he embarked into the happy cart of childhood, as a passenger in the inexorable journey that leads to unusual daybreak.
Bianconi was born in Rio Doce valley, in the state of Espírito Santo, Brazil. A neighboring area to the Northeast side of that state. A territory known for the battles for land. A cemetery for hundreds and hundreds of peasant’s graves, inglorious home to field workers that get massacred by major landlords, by cruelty, or even by an official mercy shot. Since then, the human silence artfully accompanies him and the mesh of a humble photography: near the center, a huge sun attached to the wall, hangs a sieve used for cleaning grains; on a simple stand, on one side, some medicine; on the other side, few groceries blessed by the martyr presence of the hearts of the holy Mary and Jesus Christ. That is his statement of faith in life, in the existence of thriving stripped of all compassion from national authority, which has never granted the reach of its action towards Patrimônio dos Pretos (officially named Santa Luzia do Norte), a region within the county of Ecoporanga, located beyond Cotaxé. The village was the center of a lost battle for fair distribution of land, fair sharing of real estate to field workers.
Rivers, nets, rocks, ships, rites, ghosts, suffering dogs, machine scraps, handcrafted graphite, exhaustion and human voices embrace this mosaic and travel North to South into a meandering Latin America that remains invisible. Farewell, sorrow and perseverance mix and flow constantly through the pores of a reality that intended to condemn a huge portion of ethnic Latin-American liveliness to a marginal livelihood; into a social collective ditch where those ones who lost and were forgotten dwell. All of them condemned to rotten in the basement, in a room reserved for waste, which is never visited by the landowners or by the tycoons who possess the control over the door locks of a social jail, those who deem themselves as the actual owners of the sun.
Yet, a huge sun, as familiar as the sun from home, a disguised obdurate light rises from the improvised cell wall – intensely bright in the cyclopean eye of a handcrafted sieve. Splendorous in its simplicity, such feeble flame seeks healing in humble medicine. It feeds from meager bread. It seeks seasoning in the bounty of a belief in a superior kingdom. It also blooms in the eye which is guided by the staff of lenses that dove into a journey not aiming at the usual gathering of the beauty of tourist attractions of our splendid Latin America. Tadeu Bianconi’s photography has, in such journey, signed a pact with another sort of enchantment. His commitment was in charge of capturing and telling the essence and transcendence in which rough reality dwells. As revealed by this map of his world vision, a mosaic so artfully crafted by the roaming eye of his photography, so genuinely Latin American. Because a lonely heart can tell it all.
Adilson Vilaça
journalist and writer
___________
___________
Tadeu Bianconi was born in 1963 in the town of Colatina, Espirito Santo, Brasil. He has graduated in Communication at the Federal University of Espirito Santo in 1989. For the last 25 years he has been active traveller and street photographer. His career started in Germany and took him to Brasil, Latin America and many countries in Europe. He professional biography includes eleven books and numerous group and solo exhibitions in the cities of Brasil, Mexico, Austria, Germany, Norway and Bulgaria.
In his present exhibition "A Map of the Sight", part of his project "Shadows & Feelings", he presents to the Bulgarian public a fine selection of street photographs made on his trips through Latin America of the past twenty years.
